Сонет
Сонет
Тъй както зима всичко заледява,
се сменя радостта с печал
и старост хубостта ни наследява,
и тленното пак става кал.
Началото е край на нещо друго –
от мрака ражда се денят,
на времето така, в услуга,
не смеят те да се разединят.
Повярвай, всичко е превратно –
любов прогонва горестта
и горест носи любовта обратно,
светликът гасне пред нощта…
Побързай, времето не спира
за помощ при сърцата ни…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Все права защищены
Забелязах, че стиховете с женски клаузули са в петостъпен ямб, в двустишието са в четиристъпен.
