19.10.2010 г., 14:53

Сонет

1.1K 0 4

Сонет

 

Тъй както зима всичко заледява,

се сменя радостта с печал

и старост хубостта ни наследява,

и тленното пак става кал.

Началото е край на нещо друго –

от мрака ражда се денят,

на времето така, в услуга,

не смеят те да се разединят.

Повярвай, всичко е превратно –

любов прогонва горестта

и горест носи любовта обратно,

светликът гасне пред нощта…

 

Побързай, времето не спира

за помощ при сърцата ни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Началото е край на нещо друго" !
    Добре казано!
    Продължавам
  • Благодаря! Финалът е резултат от мързела, който ме наляга когато си ще. Можех да се постарая, но...
  • И аз си помислих същото нo си премълчах.Забелязах, че стиховете с женски клаузули са в петостъпен ямб, в двустишието са в четиристъпен.
    Хубав е! Само с малко озадачаваща от техническа гледна точка поанта.
    Въпреки тая незначителна подробност получава моите аплодисменти!
    Харевам любовни стихове с философски привкус!
  • Много хубав сонет! Т.е., много ми харесаха първите 12 стиха, но не разбрах защо последните два не се римуват... Другите ти рими са великолепни

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...