Сонет
Сонет
Тъй както зима всичко заледява,
се сменя радостта с печал
и старост хубостта ни наследява,
и тленното пак става кал.
Началото е край на нещо друго –
от мрака ражда се денят,
на времето така, в услуга,
не смеят те да се разединят.
Повярвай, всичко е превратно –
любов прогонва горестта
и горест носи любовта обратно,
светликът гасне пред нощта…
Побързай, времето не спира
за помощ при сърцата ни…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
Забелязах, че стиховете с женски клаузули са в петостъпен ямб, в двустишието са в четиристъпен.
