Сонет
Тъй както зима всичко заледява,
се сменя радостта с печал
и старост хубостта ни наследява,
и тленното пак става кал.
Началото е край на нещо друго –
от мрака ражда се денят,
на времето така, в услуга,
не смеят те да се разединят.
Повярвай, всичко е превратно –
любов прогонва горестта
и горест носи любовта обратно,
светликът гасне пред нощта…
Побързай, времето не спира
за помощ при сърцата ни…
© Стефан All rights reserved.
Забелязах, че стиховете с женски клаузули са в петостъпен ямб, в двустишието са в четиристъпен.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
