СОНЕТ № 2

13 июл. 2007 г., 14:08

Поэзия

831 0 2

СОНЕТ №2

Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание.
Открадна погледа ми със очи.
Във длани стисна моето сърце.
Събуди ме. Покоя мой ти наруши.
Разнежи ме с сълзите на дете.
Като златар, изпепелил сърцето си от злато,
те криех от човешките злини.
Накрая отплати ми се богато.
Избяга с друг и той те похити.
Все още ме боли душата,
че истините станаха лъжи.

СОНЕТ № 2

Свързани произведения

Комментарии

Предложения