13 июл. 2007 г., 14:08
СОНЕТ №2
Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание.
Открадна погледа ми със очи.
Във длани стисна моето сърце.
Събуди ме. Покоя мой ти наруши.
Разнежи ме с сълзите на дете.
Като златар, изпепелил сърцето си от злато,
те криех от човешките злини.
Накрая отплати ми се богато. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация