fric65 (Венцислав)
98 35
13 jul 2007, 14:08

СОНЕТ № 2 

  Poesía
796 0 2
СОНЕТ №2

 Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
 за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание.
Открадна погледа ми със очи.
Във длани стисна моето сърце.
Събуди ме. Покоя мой ти наруши.
Разнежи ме с сълзите на дете.
Като златар, изпепелил сърцето си от злато,
те криех от човешките злини.
Накрая отплати ми се богато.
Избяга с друг и той те похити.
Все още ме боли душата,
че истините станаха лъжи.

© Венцислав Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??