Jul 13, 2007, 2:08 PM
СОНЕТ № 2
СОНЕТ №2
Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание.
Открадна погледа ми със очи.
Във длани стисна моето сърце.
Събуди ме. Покоя мой ти наруши.
Разнежи ме с сълзите на дете.
Като златар, изпепелил сърцето си от злато,
те криех от човешките злини.
Накрая отплати ми се богато.
Избяга с друг и той те похити.
Все още ме боли душата,
че истините станаха лъжи.
Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание.
Открадна погледа ми със очи.
Във длани стисна моето сърце.
Събуди ме. Покоя мой ти наруши.
Разнежи ме с сълзите на дете.
Като златар, изпепелил сърцето си от злато,
те криех от човешките злини.
Накрая отплати ми се богато.
Избяга с друг и той те похити.
Все още ме боли душата,
че истините станаха лъжи.
© Венцислав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нещо стилно и рядко.Браво.
-
Добре дошъл, Венци!
Чудесен стих!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
