4 июн. 2011 г., 21:08

Сонет - № 5

651 0 0

Аз ще те помня все такава -

кристално чиста, приказно красива,

във аленозлатиста  свила

на сипналата в утрото зора

пробудена, кога разлива

рубинените капчици роса.

И ще те помня вечно млада,

във чар и воля, ум и доброта.

Ще минат може би години,

но ти ще бъдеш все такава

за мене свежа – ангелска душа.

Кат цвят от райските долини,

кат росна китка в утрото на май

пак лъчезарно ярко ще цъфтиш...

 

4.06.2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...