Сонет - № 5

Poetry » Love

647 0 0

Аз ще те помня все такава -

кристално чиста, приказно красива,

във аленозлатиста свила

на сипналата в утрото зора

пробудена, кога разлива

рубинените капчици роса.

И ще те помня вечно млада,

във чар и воля, ум и доброта.

Ще минат може би години,

но ти ще бъдеш все такава

за мене свежа – ангелска душа.

Кат цвят от райските долини,

кат росна китка в утрото на май

пак лъчезарно ярко ще цъфтиш...

4.06.2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0