Сонет - № 5

Poetry » Love

646 0 0

Аз ще те помня все такава -

кристално чиста, приказно красива,

във аленозлатиста свила

на сипналата в утрото зора

пробудена, кога разлива

рубинените капчици роса.

И ще те помня вечно млада,

във чар и воля, ум и доброта.

Ще минат може би години,

но ти ще бъдеш все такава

за мене свежа – ангелска душа.

Кат цвят от райските долини,

кат росна китка в утрото на май

пак лъчезарно ярко ще цъфтиш...

4.06.2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0