Не знам   защо           замина

без знак   към             непознатост

и там        като            лавина

мрак         със гръм     и с ярост

душа        една            зарина.

Рискува   в свят          без радост.

В лъжа    жена            изстина.

Студува   цвят,            за жалост.

Тъга         сред степ    на ада.

Не бива    вопъл!        Стига!

Любов      във топъл   полет 

сега          при теб       пристига.

Покров    недраг         пропада.

Красива   пак              си в пролет.