Не знам защо замина
без знак към непознатост
и там като лавина
мрак със гръм и с ярост
душа една зарина.
Рискува в свят без радост.
В лъжа жена изстина.
Студува цвят, за жалост.
Тъга сред степ на ада.
Не бива вопъл! Стига!
Любов във топъл полет
сега при теб пристига.
Покров недраг пропада.
Красива пак си в пролет.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
