Не знам защо замина
без знак към непознатост
и там като лавина
мрак със гръм и с ярост
душа една зарина.
Рискува в свят без радост.
В лъжа жена изстина.
Студува цвят, за жалост.
Тъга сред степ на ада.
Не бива вопъл! Стига!
Любов във топъл полет
сега при теб пристига.
Покров недраг пропада.
Красива пак си в пролет.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
