Aug 30, 2020, 9:50 PM

Сонет от рими 

  Poetry » Strict forms
377 0 0

Не знам   защо           замина

без знак   към             непознатост

и там        като            лавина

мрак         със гръм     и с ярост

душа        една            зарина.

Рискува   в свят          без радост.

В лъжа    жена            изстина.

Студува   цвят,            за жалост.

Тъга         сред степ    на ада.

Не бива    вопъл!        Стига!

Любов      във топъл   полет 

сега          при теб       пристига.

Покров    недраг         пропада.

Красива   пак              си в пролет. 

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??