9 апр. 2008 г., 21:28

Сонет в... рондо

953 0 6
Дъждът създаде рондото омайно
и всяка капчица открехна цвят.
И чувство свято и безкрайно
превзе ни с нежен аромат.
За него пролетта ли само е виновна,
за нежни трели – искрени следи,
стаяваме ли сладост най-върховна
във буйно рукнали води…?
Дъждецът пръска, лекичко ръми,
събуждат се от сън тревите.
А пролетта за сватба се тъкми,
зелен, Април, й е женихът.
- Посрещай с мен накитената булка,
а нека Май да ни люлее в люлка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...