SOS
Отдавна вече нищо не боли.
Излекуваха се всички рани.
Спомените със амнезия изтрих.
Изплаках всички сълзи насъбрани.
🍁
Ку́ца уморена моята надежда.
Казват всички, че умирала последна.
Цял живот по нея се подвеждам.
Без нея се надявам да прогледна!
🍁
И с доверието имам си проблеми.
И с живота си не се разбирам.
Живея го, но дявол да го вземе...
Уморено ми е. И ми се умира.
🍁
Сърцето гумено все още бие.
Душата жива е, но е обречена.
Къде горката да се скрие.
Гроб тялото за нея вечен е.
🍁
Имам всичко - душа, сърце и тяло.
Здрава съм, а с рана. Но къде?
Едно съм уж! Но пък не съм и цяла.
Помощ прося! Някой да ме събере!
🍁
Душата ми във гроба си обръща се
и за гърлото, като убиец хваща.
Живота ми в кошмар превръща се
и сълзи към очите ми изпраща.
🍁
Какво е туй? Надеждата ми ли умира?!
Не мога да се събера сама.
На принца с кон дали му се намира
една целувка за угасваща душа?!
Септември 2017 В. Тодорова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valya Тodorova Все права защищены
