SOS
Отдавна вече нищо не боли.
Излекуваха се всички рани.
Спомените със амнезия изтрих.
Изплаках всички сълзи насъбрани.
🍁
Ку́ца уморена моята надежда.
Казват всички, че умирала последна.
Цял живот по нея се подвеждам.
Без нея се надявам да прогледна!
🍁
И с доверието имам си проблеми.
И с живота си не се разбирам.
Живея го, но дявол да го вземе...
Уморено ми е. И ми се умира.
🍁
Сърцето гумено все още бие.
Душата жива е, но е обречена.
Къде горката да се скрие.
Гроб тялото за нея вечен е.
🍁
Имам всичко - душа, сърце и тяло.
Здрава съм, а с рана. Но къде?
Едно съм уж! Но пък не съм и цяла.
Помощ прося! Някой да ме събере!
🍁
Душата ми във гроба си обръща се
и за гърлото, като убиец хваща.
Живота ми в кошмар превръща се
и сълзи към очите ми изпраща.
🍁
Какво е туй? Надеждата ми ли умира?!
Не мога да се събера сама.
На принца с кон дали му се намира
една целувка за угасваща душа?!
Септември 2017 В. Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
