С П А Р Т А К

Заспиват вечер тракийските полета,

а духът на гордия Спартак броди.

Долетял от времето с огнена комета,

да напомни за съдбата на измъчените роби.

Епоха страшна в робство и гнет.

Мачкат, убиват римските легиони,

тръгнали да въдворяват световен ред

и набавят свежа плът за своите стадиони.

Там нейде, в неравна битка в Тракия,

храбрият Спартак бе пленен.

Разорена бе земята от Родопа до Дакия,

разграбван, убиван, народът бе угнетен.

Славна бе съдбата на гладиатора Спартак.

В битки многобройни каляваше се духът

за свобода, а не робство и мрак,

душата му непокорна бленуваше пак.

Бунтът на робите поведе той 

срещу алчния и кръвожаден Рим.

Хиляди роби участваха в последния бой,

черни, бели, братя по съдба, бяха като един.

Събра Рим войска елитна и голяма,

легионите на Крас, Лукул и Помпей.

Братя роби, обратен път няма.

Историята за нас песни ще пей.

Боят постепенно затихна до нощта.

Настана зловеща и страшна тишина.

Все още стенеха недоубитите тела,

безмълвна бе мъртвата долина.

Там нейде, сред телата многобройни,

лежеше той с десетки рани.

Героят редом до робите непокорни,

уплашили до смърт римските тирани.

О! Славна, бунтовна и непокорна душа,

напразно не остана твоята борба.

Век след век ще отминава,

вечна ще е твоята слава.

И днес още, щом ветрец погали 

тракийските поля и балкани,

ехото нашепва за подвига чутовен 

на Спартак, храбреца бунтовен.