13.05.2013 г., 15:28

Спартак

673 0 0

С П А Р Т А К

 

Заспиват вечер тракийските полета,

а духът на гордия Спартак броди.

Долетял от времето с огнена комета,

да напомни за съдбата на измъчените роби.

 

Епоха страшна в робство и гнет.

Мачкат, убиват римските легиони,

тръгнали да въдворяват световен ред

и набавят свежа плът за своите стадиони.

 

Там нейде, в неравна битка в Тракия,

храбрият Спартак бе пленен.

Разорена бе земята от Родопа до Дакия,

разграбван, убиван, народът бе угнетен.

 

Славна бе съдбата на гладиатора Спартак.

В битки многобройни каляваше се духът

за свобода, а не робство и мрак,

душата му непокорна бленуваше пак.

 

Бунтът на робите поведе той 

срещу алчния и кръвожаден Рим.

Хиляди роби участваха в последния бой,

черни, бели, братя по съдба, бяха като един.

 

Събра Рим войска елитна и голяма,

легионите на Крас, Лукул и Помпей.

Братя роби, обратен път няма.

Историята за нас песни ще пей.

 

Боят постепенно затихна до нощта.

Настана зловеща и страшна тишина.

Все още стенеха недоубитите тела,

безмълвна бе мъртвата долина.

 

Там нейде, сред телата многобройни,

лежеше той с десетки рани.

Героят редом до робите непокорни,

уплашили до смърт римските тирани.

 

О! Славна, бунтовна и непокорна душа,

напразно не остана твоята борба.

Век след век ще отминава,

вечна ще е твоята слава.

 

И днес още, щом ветрец погали 

тракийските поля и балкани,

ехото нашепва за подвига чутовен 

на Спартак, храбреца бунтовен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...