May 13, 2013, 3:28 PM

Спартак

  Poetry
674 0 0

С П А Р Т А К

 

Заспиват вечер тракийските полета,

а духът на гордия Спартак броди.

Долетял от времето с огнена комета,

да напомни за съдбата на измъчените роби.

 

Епоха страшна в робство и гнет.

Мачкат, убиват римските легиони,

тръгнали да въдворяват световен ред

и набавят свежа плът за своите стадиони.

 

Там нейде, в неравна битка в Тракия,

храбрият Спартак бе пленен.

Разорена бе земята от Родопа до Дакия,

разграбван, убиван, народът бе угнетен.

 

Славна бе съдбата на гладиатора Спартак.

В битки многобройни каляваше се духът

за свобода, а не робство и мрак,

душата му непокорна бленуваше пак.

 

Бунтът на робите поведе той 

срещу алчния и кръвожаден Рим.

Хиляди роби участваха в последния бой,

черни, бели, братя по съдба, бяха като един.

 

Събра Рим войска елитна и голяма,

легионите на Крас, Лукул и Помпей.

Братя роби, обратен път няма.

Историята за нас песни ще пей.

 

Боят постепенно затихна до нощта.

Настана зловеща и страшна тишина.

Все още стенеха недоубитите тела,

безмълвна бе мъртвата долина.

 

Там нейде, сред телата многобройни,

лежеше той с десетки рани.

Героят редом до робите непокорни,

уплашили до смърт римските тирани.

 

О! Славна, бунтовна и непокорна душа,

напразно не остана твоята борба.

Век след век ще отминава,

вечна ще е твоята слава.

 

И днес още, щом ветрец погали 

тракийските поля и балкани,

ехото нашепва за подвига чутовен 

на Спартак, храбреца бунтовен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...