17 сент. 2023 г., 21:19
Спасени криле
Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах,
като жерави, с грация телата извили,
в полет поели към лятото дългия път,
като повей на вятъра, любовта извисили.
А надеждата има я! И вярата също!
И пчелата, а пеперудата е знамение!
В тази есен, ти си на лято присъща.
Ще боли, ще боли…
но знам, че има спасение…
17.09.2023
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Миро, винаги ме радва присъствието ти в коментарното поле! Благодаря ти!
-
Много е добро! Както всички останали твои стихове и този те кара да се замислиш... Поздравления!
-
Иван, Мари, сърдечно ви благодаря! Стоплихте ме... 💖
-
Винаги е хубаво да знаеш, че едно небе ще те приюти, защото то носи надежда! Нека никога не свършва полетът на душата ти, миличка Скити!💖
-
И есента си има своята красота: "пристан за топли души ..."
Благодаря за споделения стих, Скитница! Поздравления! -
Лили, благодаря ти, слънчево момиче! 🌻🌞
-
“Крилете ни пазят още своя волен размах,
като жерави, с грация телата извили,
в полет поели към лятото дългия път,
като повей на вятъра, любовта извисили.“
Бисерче! Чиста красота! -
Ники, благодаря ти, че винаги се спираш при мен и намираш добра дума!
-
Красота, Скити!!!💗💗💗
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
