17 sept 2023, 21:19

Спасени криле

  Poesía » Otra
676 5 9

Есента се оказа пристан за топли души,

неизгубили вяра и надежда открили.

Без любов и без рими, знам, умират звезди,

приюти ни небето, до болка раними…

Крилете ни пазят още своя волен размах,

като жерави, с грация телата извили,

в полет поели към лятото дългия път,

като повей на вятъра, любовта извисили.

А надеждата има я! И вярата също!

И пчелата, а пеперудата е знамение!

В тази есен, ти си на лято присъща.

Ще боли, ще боли…

                            но знам, че има спасение…

 

17.09.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миро, винаги ме радва присъствието ти в коментарното поле! Благодаря ти!
  • Много е добро! Както всички останали твои стихове и този те кара да се замислиш... Поздравления!
  • Иван, Мари, сърдечно ви благодаря! Стоплихте ме... 💖
  • Винаги е хубаво да знаеш, че едно небе ще те приюти, защото то носи надежда! Нека никога не свършва полетът на душата ти, миличка Скити!💖
  • И есента си има своята красота: "пристан за топли души ..."
    Благодаря за споделения стих, Скитница! Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...