17 sept 2023, 21:19

Спасени криле

  Poesía » Otra
675 5 9

Есента се оказа пристан за топли души,

неизгубили вяра и надежда открили.

Без любов и без рими, знам, умират звезди,

приюти ни небето, до болка раними…

Крилете ни пазят още своя волен размах,

като жерави, с грация телата извили,

в полет поели към лятото дългия път,

като повей на вятъра, любовта извисили.

А надеждата има я! И вярата също!

И пчелата, а пеперудата е знамение!

В тази есен, ти си на лято присъща.

Ще боли, ще боли…

                            но знам, че има спасение…

 

17.09.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миро, винаги ме радва присъствието ти в коментарното поле! Благодаря ти!
  • Много е добро! Както всички останали твои стихове и този те кара да се замислиш... Поздравления!
  • Иван, Мари, сърдечно ви благодаря! Стоплихте ме... 💖
  • Винаги е хубаво да знаеш, че едно небе ще те приюти, защото то носи надежда! Нека никога не свършва полетът на душата ти, миличка Скити!💖
  • И есента си има своята красота: "пристан за топли души ..."
    Благодаря за споделения стих, Скитница! Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...