Спасение
Може да съм лошо програмиран.
Може да съм – вятър и мъгла,
ала виждам как живота колабира
без да слагам – даже очила!
Всеки ден със нещо се разделям…
Всеки ден – умирам по веднъж…
И тепето после до неделя –
става на трева или камъш…
Виждам как часът ми наближава.
Чувам Листопада на смъртта,
но животът в мене продължава,
въпреки бойкота на плътта!
Всяка моя клетка е спасена!
Блика от кръвта ми свобода!
И усещам – цялата Вселена –
някъде високо над смъртта!
2025 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ревов Все права защищены
