Спасение

Poetry

328 3 4

Може да съм лошо програмиран.
Може да съм – вятър и мъгла,
ала виждам как живота колабира
без да слагам – даже очила!

Всеки ден със нещо се разделям…
Всеки ден – умирам по веднъж…
И тепето после до неделя –
става на трева или камъш…

Виждам как часът ми наближава.
Чувам Листопада на смъртта,
но животът в мене продължава,
въпреки бойкота на плътта!

Всяка моя клетка е спасена!
Блика от кръвта ми свобода!
И усещам – цялата Вселена –
някъде високо над смъртта!

2025 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря на децата за песента,защото (без друго) стихотворението има безпощадно ясен ритъм и чувство за съпричастност!
Поздравления, Георги Р.!

2025-05-04T00:06:08+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много добро! Поздравления!

2025-05-03T23:42:24+03:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Верен на стила си! Хареса ми!

2025-05-03T21:46:34+03:00
ДИС (Деа)

Много ми хареса

2025-05-03T20:32:55+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0