silvia0505 (Силвия Кръстева)
38 92
6 мая 2017 г., 16:03

Спасение 

  Поэзия » Гражданская, Другая
988 1 4

 

Когато пъкълът във мене победи,
настава мрак и мраз... безвремие...
Залязват слънце и луна...звезди,
а казват дебнело от някъде, спасение...

 

И казват още:" Силен си, върви!",
но адът в мен, не иска и да чуе...
И само болката във мен кънти.
И извървените пътеки... всуе.

 

А демоните съскат и редят:
"И ти самата, си едно изчадие!"
И се превръщам, за пореден път,
във самосбъдващо се, дяволско проклятие.

 

А някъде, далеч на заден план,
от мрака се прокрадва, обещание.
И тихичко докосва ме, със плам
изтривайки сълзи или страдание.

 

Превързана, душата ми кърви,
открила дребно зрънце упование.
Магия, вярата ми възроди
нашепвайки ми, смисъл и призвание.

 

Запалиха се хиляди звезди,
покълнаха мечтите ми, забравени...
Усмихват се пътеките, дори
и стъпките, отдавна изоставени.

© Силвия Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??