Спасение
Когато пъкълът във мене победи,
настава мрак и мраз... безвремие...
Залязват слънце и луна...звезди,
а казват дебнело от някъде, спасение...
И казват още:" Силен си, върви!",
но адът в мен, не иска и да чуе...
И само болката във мен кънти.
И извървените пътеки... всуе.
А демоните съскат и редят:
"И ти самата, си едно изчадие!"
И се превръщам, за пореден път,
във самосбъдващо се, дяволско проклятие.
А някъде, далеч на заден план,
от мрака се прокрадва, обещание.
И тихичко докосва ме, със плам
изтривайки сълзи или страдание.
Превързана, душата ми кърви,
открила дребно зрънце упование.
Магия, вярата ми възроди
нашепвайки ми, смисъл и призвание.
Запалиха се хиляди звезди,
покълнаха мечтите ми, забравени...
Усмихват се пътеките, дори
и стъпките, отдавна изоставени.
© Силвия Кръстева All rights reserved.
