22 нояб. 2011 г., 20:57

Спасител 

  Поэзия
857 0 13
Създай ми празник. Нека има всичко!
От свещите – до коледно дърво.
Сред падащите борови иглички
роди любов – да бъде Рождество!
И суетата в делник сив прости ми.
Красив съм, затова, че имам теб.
Любов е, щом изгаряме сред зима
и смеем се на вятъра свиреп.
Не ходя по вода. Но не е важно.
Не съм във Витлеем дори роден.
И не лекувам със ръка прокажени.
Но съм Спасителят ти. Днес.

                                          И всеки ден!

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??