22 нояб. 2011 г., 20:57

Спасител

1K 1 13
Създай ми празник. Нека има всичко!
От свещите – до коледно дърво.
Сред падащите борови иглички
роди любов – да бъде Рождество!
И суетата в делник сив прости ми.
Красив съм, затова, че имам теб.
Любов е, щом изгаряме сред зима
и смеем се на вятъра свиреп.
Не ходя по вода. Но не е важно.
Не съм във Витлеем дори роден.
И не лекувам със ръка прокажени.
Но съм Спасителят ти. Днес.

                                          И всеки ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...