22 нояб. 2011 г., 20:57

Спасител

1K 1 13
Създай ми празник. Нека има всичко!
От свещите – до коледно дърво.
Сред падащите борови иглички
роди любов – да бъде Рождество!
И суетата в делник сив прости ми.
Красив съм, затова, че имам теб.
Любов е, щом изгаряме сред зима
и смеем се на вятъра свиреп.
Не ходя по вода. Но не е важно.
Не съм във Витлеем дори роден.
И не лекувам със ръка прокажени.
Но съм Спасителят ти. Днес.

                                          И всеки ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...