22 nov 2011, 20:57

Спасител 

  Poesía
858 0 13
Създай ми празник. Нека има всичко!
От свещите – до коледно дърво.
Сред падащите борови иглички
роди любов – да бъде Рождество!
И суетата в делник сив прости ми.
Красив съм, затова, че имам теб.
Любов е, щом изгаряме сред зима
и смеем се на вятъра свиреп.
Не ходя по вода. Но не е важно.
Не съм във Витлеем дори роден.
И не лекувам със ръка прокажени.
Но съм Спасителят ти. Днес.

                                          И всеки ден!

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??