В осем без десет отново си чакал
да вземеш билет за следващ спектакъл.
А аз, притеснена от поредно начало,
застилам грима си пред зло огледало.
Излизам трепереща, гледам напред
и виждам пак тебе на първия ред.
Приседнал, втренчил очи в тъмнината,
очакваш да видиш актриса позната.
И ето ме първа с усмивката топла,
с настръхнало тяло под ефирната рокля.
Движения, стъпки - една, две напред...
Ох, колко е глупав този сюжет. ...