Спектакъл

Поэзия

994 0 2

Човек-стъкло, отливка от душата,

търся сила, впервам празен взор в тъмата.

Срещам само нищото и пак

намирам себе си и скитащ влак.

Да потроша скрежинно огледало

целя, за да остане всичко цяло.

Пишещата ми ръка изтръпва

сякаш ръчка е и някой я подръпва.

Дръпвам пръстите на избеляла близост

с леката надежда да събудя нежна милост.

Разтуптявам и раздирам тишината

с трясъка на скъсана подплата.

Пътеводна светлина, загубена в мъглата –

кадифената въздишка пълни празнотата.

Затръшва се вратата на открит театър –

уви, успешно изигран спектакъл...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

Определено гротеската се поддържа оксиморонно, но стихът е наистина оригинален! Много силен финал: "Дръпвам пръстите на избеляла близост

с леката надежда да събудя нежна милост.

Разтуптявам и раздирам тишината

с трясъка на скъсана подплата.

Пътеводна светлина, загубена в мъглата –

кадифената въздишка пълни празнотата.

Затръшва се вратата на открит театър –

уви, успешно изигран спектакъл..."! Поздравления от сърце!

2014-08-16T23:06:24+03:00
DuDe7o (Диана)

Е, и на мен не ми е любимото ми стихотворение, но веднъж напиша ли едно както трябва, после никое не се получава добре

2009-05-18T08:21:24+03:00