21 дек. 2011 г., 13:16

Спирка - ''Страната на чудесата''

812 0 3


Нощна песен от есенни листа
напомнят ни, че идва зима и тук със теб скрити от света шептим си, докато заспиваме. Разказваш ми легендите за теб и ме караш тихо да се смея, а аз измислям някакви куплети, с които мъничко да те разсея. А после ме погалваш по косата и ми казваш колко съм красива, аз пък те целувам по устата и се чувствам истински щастлива. Парфюмът ти е целият по мен по кожата ми, дрехите и вятъра, и някъде на някое дете четат за нас във книжките без автори. Разказват ни във детска приказка с чеширски котки и кралици, разказват и ни правят истински под подвързията на златните корици. А отзад на приказния ни буквар... кратко и прилежно е написано "Ти си моят Луд Шапкар, а аз съм твоята Алиса."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...