21 дек. 2011 г., 13:16

Спирка - ''Страната на чудесата''

814 0 3


Нощна песен от есенни листа
напомнят ни, че идва зима и тук със теб скрити от света шептим си, докато заспиваме. Разказваш ми легендите за теб и ме караш тихо да се смея, а аз измислям някакви куплети, с които мъничко да те разсея. А после ме погалваш по косата и ми казваш колко съм красива, аз пък те целувам по устата и се чувствам истински щастлива. Парфюмът ти е целият по мен по кожата ми, дрехите и вятъра, и някъде на някое дете четат за нас във книжките без автори. Разказват ни във детска приказка с чеширски котки и кралици, разказват и ни правят истински под подвързията на златните корици. А отзад на приказния ни буквар... кратко и прилежно е написано "Ти си моят Луд Шапкар, а аз съм твоята Алиса."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...