Въздишката ми недочута се стопи сред мрака, на криле невидими понесе я ветрецът тих, и той със мен в безсилие заплака, изстена тъжовно, отрони сподавено вик...
Прегърна ме сноп от лъчи в тишината вечерна навместо тъй нежните твои ръце, и ето... потънах в реката от сълзи безмерна, преля самотата и стана море...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
преля самотата и стана море...
безбрежни емоции, но интелигентно поднесени
браво!