11 мар. 2006 г., 21:13

СПОДАВЕН ВИК 

  Поэзия
827 0 9
                   Сподавен вик


Въздишката ми недочута се стопи сред мрака,
на криле невидими понесе я ветрецът тих,
и той със мен в безсилие заплака,
изстена тъжовно, отрони сподавено вик...

Прегърна ме сноп от лъчи в тишината вечерна
навместо тъй нежните твои ръце,
и ето... потънах в реката от сълзи безмерна,
преля самотата и стана море...


09.03.2006г.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??