Mar 11, 2006, 9:13 PM

СПОДАВЕН ВИК 

  Poetry
837 0 9
                   Сподавен вик


Въздишката ми недочута се стопи сред мрака,
на криле невидими понесе я ветрецът тих,
и той със мен в безсилие заплака,
изстена тъжовно, отрони сподавено вик...

Прегърна ме сноп от лъчи в тишината вечерна
навместо тъй нежните твои ръце,
и ето... потънах в реката от сълзи безмерна,
преля самотата и стана море...


09.03.2006г.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??