Mar 11, 2006, 9:13 PM

СПОДАВЕН ВИК

  Poetry
982 0 9
                   Сподавен вик


Въздишката ми недочута се стопи сред мрака,
на криле невидими понесе я ветрецът тих,
и той със мен в безсилие заплака,
изстена тъжовно, отрони сподавено вик...

Прегърна ме сноп от лъчи в тишината вечерна
навместо тъй нежните твои ръце,
и ето... потънах в реката от сълзи безмерна,
преля самотата и стана море...


09.03.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • потънах в реката от сълзи безмерна,
    преля самотата и стана море...

    безбрежни емоции, но интелигентно поднесени
    браво!
  • Тъжно!
  • Браво и от мен
  • Ради, много ти благодаря за милите думи! За мен е голяма радост да знам, че стиховете ми се четат и се харесват!
  • Гери, имаш невероятната дарба да превръщаш миговете в едно красиво послание и заради това ти благодаря от сърце!.Имам нужда да бъда море.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...