11.03.2006 г., 21:13

СПОДАВЕН ВИК

Поезия

977 0 9

Сподавен вик

Въздишката ми недочута се стопи сред мрака,
на криле невидими понесе я ветрецът тих,
и той със мен в безсилие заплака,
изстена тъжовно, отрони сподавено вик...

Прегърна ме сноп от лъчи в тишината вечерна
навместо тъй нежните твои ръце,
и ето... потънах в реката от сълзи безмерна,
преля самотата и стана море...

09.03.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ananel (Нелиса)

потънах в реката от сълзи безмерна,
преля самотата и стана море...

безбрежни емоции, но интелигентно поднесени
браво!

2010-03-21T11:40:53+02:00
Love (Ванина)

Тъжно!

2007-08-03T10:26:30+03:00
Lanfear (Емма)

Браво и от мен

2006-03-31T05:57:28+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Ради, много ти благодаря за милите думи! За мен е голяма радост да знам, че стиховете ми се четат и се харесват!

2006-03-12T21:56:02+02:00
RadiFein (Ради Харизанов)

Гери, имаш невероятната дарба да превръщаш миговете в едно красиво послание и заради това ти благодаря от сърце!.Имам нужда да бъда море.

2006-03-12T19:48:37+02:00