25 мая 2008 г., 07:00

Споделена тръпка

770 0 0

Влезе в сърчицето ми.

Погали ме като перце.

Овладя ме като дъга.

Докосваш крехкото ми аз.

Разнежваш ме като песъчинка.

Слънцето се увива около мен.

Ти се гушкаш до мен.

Вечер е, а денят за мен не свършва.

Минават дни и седмици тялото ми е горещо.

Паря и горещият въглен ме усеща.

Ти си светлината, която обичам.

Ти си светлият ритъм в нощта.

Ти  си всичко - рими и страсти.

Огнени ръце усещат тебе.

Длани опитват от теб.

Влажността те топли, а аз съм до теб.

 

 

                   ( Посвещавам това стихче на моя приятел.  Обичам те, миличко!)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...