May 25, 2008, 7:00 AM

Споделена тръпка

  Poetry » Love
773 0 0

Влезе в сърчицето ми.

Погали ме като перце.

Овладя ме като дъга.

Докосваш крехкото ми аз.

Разнежваш ме като песъчинка.

Слънцето се увива около мен.

Ти се гушкаш до мен.

Вечер е, а денят за мен не свършва.

Минават дни и седмици тялото ми е горещо.

Паря и горещият въглен ме усеща.

Ти си светлината, която обичам.

Ти си светлият ритъм в нощта.

Ти  си всичко - рими и страсти.

Огнени ръце усещат тебе.

Длани опитват от теб.

Влажността те топли, а аз съм до теб.

 

 

                   ( Посвещавам това стихче на моя приятел.  Обичам те, миличко!)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...