25.05.2008 г., 7:00

Споделена тръпка

772 0 0

Влезе в сърчицето ми.

Погали ме като перце.

Овладя ме като дъга.

Докосваш крехкото ми аз.

Разнежваш ме като песъчинка.

Слънцето се увива около мен.

Ти се гушкаш до мен.

Вечер е, а денят за мен не свършва.

Минават дни и седмици тялото ми е горещо.

Паря и горещият въглен ме усеща.

Ти си светлината, която обичам.

Ти си светлият ритъм в нощта.

Ти  си всичко - рими и страсти.

Огнени ръце усещат тебе.

Длани опитват от теб.

Влажността те топли, а аз съм до теб.

 

 

                   ( Посвещавам това стихче на моя приятел.  Обичам те, миличко!)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....