Звезди копнежни небосвода озаряват

и тихичко и кротко листата шумолят.

Светулки късни в бледа светлина догарят,

а птици нощни във въздуха кръжат.

Отново чакам, поседнал на тревата,

да зърна твоята пълнолунна красота

и да усетя уханието ти като летен вятър

и нежните ти устни като капчици роса.

А ти прииждаш леко като вълна океанска,

родена в бриз лазурен от водна тишина.

Очите ми са мътни като след нощ пиянска,

но са пияни от твоята приказна душа.

Присядаш нежно, близо си до мене

и зазвучава леко чуруликащият глас.

Ах, сякаш славей гали струни подредени

с перце върху цигулка крехка от елмаз…

Потъвам бавно в твоите обятия топли,

в прегръдка бездиханна в полунощ…

А щурците тананикат любовни вопли -

като нас и те са се отдали на разкош…

Ех, не искам тази приказка да свършва,

а да усещам топлината на нежната ти длан,

която с моята във клетва да обвържем

в новата ни приказка, ах, тъй желана…

След целувка топла ти леко си отиваш

и чувам босите ти стъпки по пръстта…

…а луната като граал в нощта излива

върху мене - последни капки от страстта!

Ще те чакам утре, моя малка Дулсинея,

до жълтото глухарче разцъфнало в пожар!

Копнея, когато устните отново ще се слеят

под звездния небесен, светлинен фар…

И тази нощ аз нека бъда в твоите мисли,

приюти ме, моля те, дори в едничък сън!

Целуни ме, твой съм във мечтите чисти…!

Лунице моя, недей оставя ме навън.

Звезди догарящи небосвода озаряват,

а тихичко и кротко листата вече спят.

За тази топла нощ споменът остава

сред тревите, които нежно шумолят…