20 сент. 2012 г., 10:42

Споделено

769 0 3

Шепотът ми е гръмотевица, 

която люлее Космоса.

Пустуш и мълчание си, Боже!

 

Зад избора е Изборът на Бог

да има избор.

 

Словото е дреха на представата,

а тя е илюзия, с която Бог се забавлява.

 

Аз съм Битието, което се опитва

да прогони себе си от себе си.

 

Птицата изпява мига,

който е под краката ми.

 

Отсъствието на мисъл

е най-добрата мисъл.

 

Ако не одобряваш делата на Бог,

значи много ги одобряваш,

щом няма с какво да ги сравниш.

 

Чувствата ни са всички цветове

на белия  Живот.

 

Писаното  слово

е огледало, в което се оглеждам,

за да видя, че  ме няма.

 

Твоята светлина

може да е тъмнина за други.

Осветявай с нея само своя път!

 

Господи, толкова си велик,

че не мога да ти се възхитя!

 

 Когато не разбирам и не одобрявам нещо у Теб,

единствено на величието ти се осланям, Боже!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...