Споделено щастие
Знаех, че ще дойдеш, сине,
тебе със любов избрах,
ти детенцето ми беше,
до тебе бях дете и аз.
Двама заедно пораснахме
и учихме се на живот,
аз някак си се справях,
а ти растеше прав и горд.
Сега си талантлив и умен,
аз пък малко остарях,
тичаш сам в несгодите,
а мене вечно ме е страх.
Но когато сутрин рано
от екрана кимаш със глава
и твоето "Добро утро!"
вдига всички на крака,
тогава питай мене, сине,
как в звездното небе летя,
забравям мъките и болките
и помня само радостта.
Благодаря на Бог и на съдбата,
че и двама имахме късмет,
на тебе подариха мене,
а мен направиха щастлива с теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
