Споделено утро
Тихо! Любов е! И трябва да бъде мълчана!
Аз я затворих в една тишина тънкостенна.
Утро е. Топло е. Бяло е. Само за двама.
Слънцето как се съблича пред теб! И пред мене.
Става красиво. И светло.
Виж – лято през зимата!
Вдишвам от теб и по въздуха чувствам малини.
Даже букетче откъснах с цветята – любимите,
за да усмихна очите ти – радостно сини.
Тихо, защото ще хванем окото
на Дявола!
Ако ни види ще има да страдаме, Боже!
Че любовта, не запазим ли истински бяла,
ще ни остави ужасните тръпки по кожата.
Утро е. Топло е. Бяло е. Само за двама.
Има кафе и целувка, за тебе, Любими!
Нека мълчим всичко, дето невинно остана.
Аз те обичам сега. Днес и утре. Завинаги😊
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
