Край поточе в гората с тебе си седим,
взираме се в небесата и звезди броим.
Поглеждам във водата - виждам - нашите лица,
ослушвам се - красива тишина,
долавям само ритъма на нашите сърца.
Поглеждаш ме - погледът ти - тих, спокоен.
Обичаш ме, обичам те!
От друго аз не се нуждая,
това спокойствие душевно
мисля, че го няма даже и в рая.