Край поточе в гората с тебе си седим,
взираме се в небесата и звезди броим.
Поглеждам във водата - виждам - нашите лица,
ослушвам се - красива тишина,
долавям само ритъма на нашите сърца.
Поглеждаш ме - погледът ти - тих, спокоен.
Обичаш ме, обичам те!
От друго аз не се нуждая,
това спокойствие душевно
мисля, че го няма даже и в рая.
© Йоана Бояджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
