С П О Л У К А

Колко струва сполука без път?

И в нежния полъх със пролетен дъх

сърцето напира да спори на воля...

А ти тръпнеш да усетиш повея

на стъпкан часовник със пролетен звън,

заглъхващ равномерно, но звучно навън.

Напролет с кокиче, лале, минзухар

се кичи челото набръчкано.

Сърцето лениво зове своя дар,

а той се кипри във мрака излъскано.

С пролетен привкус се ражда земята,

а приказка стара и много позната

измества акцента на днешния ден...

Сполука!

БОГ ДА Е С МЕН!