С П О Л У К А
Колко струва сполука без път?
И в нежния полъх със пролетен дъх
сърцето напира да спори на воля...
А ти тръпнеш да усетиш повея
на стъпкан часовник със пролетен звън,
заглъхващ равномерно, но звучно навън.
Напролет с кокиче, лале, минзухар
се кичи челото набръчкано.
Сърцето лениво зове своя дар,
а той се кипри във мрака излъскано.
С пролетен привкус се ражда земята, ...