23 сент. 2005 г., 22:21

Спомен

1.1K 0 0

Спомен

         Отдавна, твърде отдавна бе това:

         любов прекрасна...Нежни слова...

         После приключила внезапно, изведнъж,

         така, както пада топъл летен дъжд.

         И с много болка помня онзи миг,

         в който тишината се разкъса с вик...

         А твоето тъжно „Сбогом!” и „Прости!”

         сложи край на сладостните ми мечти.

         Години минаха...Къде си? Вече не знам...

         Животът ни разпръсна по света голям.

         Но още жив е споменът искрящ за теб,

         напомнящ ми за този случай тъй нелеп...

         От дистанцията на безброй години, с нежни рими,

         едва днес успях да кажа: „Моля те, прости ми!”

 

         21.09.2005 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...