Спомен

         Отдавна, твърде отдавна бе това:

         любов прекрасна...Нежни слова...

         После приключила внезапно, изведнъж,

         така, както пада топъл летен дъжд.

         И с много болка помня онзи миг,

         в който тишината се разкъса с вик...

         А твоето тъжно „Сбогом!” и „Прости!”

         сложи край на сладостните ми мечти.

         Години минаха...Къде си? Вече не знам...

         Животът ни разпръсна по света голям.

         Но още жив е споменът искрящ за теб,

         напомнящ ми за този случай тъй нелеп...

         От дистанцията на безброй години, с нежни рими,

         едва днес успях да кажа: „Моля те, прости ми!”

         21.09.2005 г.