19 окт. 2007 г., 07:59

Спомен

1.1K 0 3
Беше хубава вечер, признавам!
С теб се забавлявах,
с теб ми бе добре.
Но зная, това ще е само тая вечер,
защото ти си известен в града и можеш да желаеш всяка една, на мига!

Защо ме забеляза?
 Вярно, аз те харесвам,
но искам и ти да го почувстваш,
 огъня в душата.

Днес се видяхме само за миг,
но ти внимание не ми обърна.
От всичко случило се снощи,
ти казваш, че нямаш спомен.

Дали, ако не беше пил,
щеше да ме забележиш?
Явно не, но така сега за мен е зле:
страдам си сама, а ти и помен нямаш от вечерта!

Ще се радвам за това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • превърни го по-добре в разказ и го премести - просто лисват рими , липсват изразни средства нужни за едно произведение да се нарече стихотворение .
    направи го на моногол , диалог, есе но като стихотворение засега не може да го бъде
  • Ми...аз се чудех към какво точно да го причисля и мисля,че към стих е най-добре!
  • Май не е съвсем стих,но въпрос на виждане!Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...