Oct 19, 2007, 7:59 AM

Спомен

  Poetry
1.1K 0 3
Беше хубава вечер, признавам!
С теб се забавлявах,
с теб ми бе добре.
Но зная, това ще е само тая вечер,
защото ти си известен в града и можеш да желаеш всяка една, на мига!

Защо ме забеляза?
 Вярно, аз те харесвам,
но искам и ти да го почувстваш,
 огъня в душата.

Днес се видяхме само за миг,
но ти внимание не ми обърна.
От всичко случило се снощи,
ти казваш, че нямаш спомен.

Дали, ако не беше пил,
щеше да ме забележиш?
Явно не, но така сега за мен е зле:
страдам си сама, а ти и помен нямаш от вечерта!

Ще се радвам за това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • превърни го по-добре в разказ и го премести - просто лисват рими , липсват изразни средства нужни за едно произведение да се нарече стихотворение .
    направи го на моногол , диалог, есе но като стихотворение засега не може да го бъде
  • Ми...аз се чудех към какво точно да го причисля и мисля,че към стих е най-добре!
  • Май не е съвсем стих,но въпрос на виждане!Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....