Oct 19, 2007, 7:59 AM

Спомен 

  Poetry
785 0 3
Беше хубава вечер, признавам!
С теб се забавлявах,
с теб ми бе добре.
Но зная, това ще е само тая вечер,
защото ти си известен в града и можеш да желаеш всяка една, на мига!

Защо ме забеляза?
 Вярно, аз те харесвам,
но искам и ти да го почувстваш,
 огъня в душата.

Днес се видяхме само за миг,
но ти внимание не ми обърна.
От всичко случило се снощи,
ти казваш, че нямаш спомен.

Дали, ако не беше пил,
щеше да ме забележиш?
Явно не, но така сега за мен е зле:
страдам си сама, а ти и помен нямаш от вечерта!

Ще се радвам за това!

© Елица Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • превърни го по-добре в разказ и го премести - просто лисват рими , липсват изразни средства нужни за едно произведение да се нарече стихотворение .
    направи го на моногол , диалог, есе но като стихотворение засега не може да го бъде
  • Ми...аз се чудех към какво точно да го причисля и мисля,че към стих е най-добре!
  • Май не е съвсем стих,но въпрос на виждане!Поздрав!
Random works
: ??:??