Oct 19, 2007, 7:59 AM

Спомен

  Poetry
1.1K 0 3
Беше хубава вечер, признавам!
С теб се забавлявах,
с теб ми бе добре.
Но зная, това ще е само тая вечер,
защото ти си известен в града и можеш да желаеш всяка една, на мига!

Защо ме забеляза?
 Вярно, аз те харесвам,
но искам и ти да го почувстваш,
 огъня в душата.

Днес се видяхме само за миг,
но ти внимание не ми обърна.
От всичко случило се снощи,
ти казваш, че нямаш спомен.

Дали, ако не беше пил,
щеше да ме забележиш?
Явно не, но така сега за мен е зле:
страдам си сама, а ти и помен нямаш от вечерта!

Ще се радвам за това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • превърни го по-добре в разказ и го премести - просто лисват рими , липсват изразни средства нужни за едно произведение да се нарече стихотворение .
    направи го на моногол , диалог, есе но като стихотворение засега не може да го бъде
  • Ми...аз се чудех към какво точно да го причисля и мисля,че към стих е най-добре!
  • Май не е съвсем стих,но въпрос на виждане!Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...