19.10.2007 г., 7:59

Спомен

1.1K 0 3
Беше хубава вечер, признавам!
С теб се забавлявах,
с теб ми бе добре.
Но зная, това ще е само тая вечер,
защото ти си известен в града и можеш да желаеш всяка една, на мига!

Защо ме забеляза?
 Вярно, аз те харесвам,
но искам и ти да го почувстваш,
 огъня в душата.

Днес се видяхме само за миг,
но ти внимание не ми обърна.
От всичко случило се снощи,
ти казваш, че нямаш спомен.

Дали, ако не беше пил,
щеше да ме забележиш?
Явно не, но така сега за мен е зле:
страдам си сама, а ти и помен нямаш от вечерта!

Ще се радвам за това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • превърни го по-добре в разказ и го премести - просто лисват рими , липсват изразни средства нужни за едно произведение да се нарече стихотворение .
    направи го на моногол , диалог, есе но като стихотворение засега не може да го бъде
  • Ми...аз се чудех към какво точно да го причисля и мисля,че към стих е най-добре!
  • Май не е съвсем стих,но въпрос на виждане!Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...