Спомен

12 июл. 2007 г., 14:52

Поэзия

714 0 4

Спомен

Помня още твоя поглед мил.

Помня очите светли.

Всяка сянка, всеки силует

съживява спомена за теб.

И не зная как ще живея занапред.

И не мога - мислите ми са пленени от теб.

И не мога... - в сънищата си ми ти!

Колко пъти си казвах:

"Невъзможно е това.

Дори вече не живеем на една земя -

аз съм отгоре на повърхността,

а ти... заровен дълбоко под пръстта..."

Но сърцето не ще и да чуе.

И не спира да те търси...

И те иска...

Само теб и никой друг.

И крещи, и те зове, сковано в студ!!!

icohim (Христо Стоянов)

2008-09-13T13:21:55+03:00

Има много болка и много вложени чувства вътре в стиха! Поздрав!
Marissa1 (Ивелина Вълчева)

2007-07-13T01:54:34+03:00

не се разочаровам,за мен всичките ми стихове имат емоционална стойност,както и за хората,на които са посветети!
не може да се харесат на всички,както и на мен не ми допадат някои от стиховете на другите.всеки има собствено мнение и аз го уважавам,но то не може да ми повлияе по никакъв начин що се отнася до стилът ми на писане или до стихотворенията ми!
IVETO_tattoo (Ивето)

2007-07-12T17:06:21+03:00

Не се разочаровай заради критиката,а се стреми да пишеш по-добре!Успех!
Marissa1 (Ивелина Вълчева)

2007-07-12T15:12:42+03:00

ми за мен да загубиш някой свой близък не е клише...