Спомен
Спомен
Помня още твоя поглед мил.
Помня очите светли.
Всяка сянка, всеки силует
съживява спомена за теб.
И не зная как ще живея занапред.
И не мога - мислите ми са пленени от теб.
И не мога... - в сънищата си ми ти!
Колко пъти си казвах:
"Невъзможно е това.
Дори вече не живеем на една земя -
аз съм отгоре на повърхността,
а ти... заровен дълбоко под пръстта..."
Но сърцето не ще и да чуе.
И не спира да те търси...
И те иска...
Само теб и никой друг.
И крещи, и те зове, сковано в студ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Вълчева Всички права запазени
