Спомен
Аз помня паяжната есен
и мирисът на топлото кафе.
Аз помня и студената панелка,
с прозорци, скрити в кадифе.
Аз помня малката ни кухня
и плетеното старо одеяло,
виждам, че сме още там -
несигурни пред криво огледало.
Аз помня как донесохме килима
и как набрах букет цветя,
аз помня първата ни зима
и първата целувка в пролетта.
Помня порцелановите чаши
(и помня черно-белия албум),
помня ги, защото са си наши
(любовна сладост във парче локум).
и мирисът на топлото кафе.
Аз помня и студената панелка,
с прозорци, скрити в кадифе.
Аз помня малката ни кухня
и плетеното старо одеяло,
виждам, че сме още там -
несигурни пред криво огледало.
Аз помня как донесохме килима
и как набрах букет цветя,
аз помня първата ни зима
и първата целувка в пролетта.
Помня порцелановите чаши
(и помня черно-белия албум),
помня ги, защото са си наши
(любовна сладост във парче локум).
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милица Игнатова Все права защищены
