4 нояб. 2008 г., 11:37

Спомен

806 0 0

Погледнах снимката ти уж случайно

и тъжен спомен в мене долетя,

видях, че сме били ние заедно,

видях нашата несбъдната мечта.

 

Кой да знае, че след ден, че след два или три,

че след тази снимка ще е късно за мечти,

всичко ще е минало за нас

и ще се лутам изгубена аз.

 

Ще търся отговори на въпроси безчет,

ще се моля, ще виждам навсякъде теб,

ще те виждам, но само това,

ще те искам, ще протягам ръка.

 

А ти ще бягаш и аз ще оставам сама,

и ще продължавам напред, напред, а до мене страха,

ще се лутам, ще се губя, но пак ще вървя,

току-виж пътищата ни се прекат във Вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...