Спомен
Боли ме да виждам в очите ти сълзи.
Боли ме да знам, че за мене страдаш ти.
Не искам да те загубя, но уви,
такива ще са моите дни.
Никога за мене слънце няма да изгрее
и в душата ми огънят на любовта ще тлее.
Тлее, пари ден след ден,
на него аз оставам в плен.
Обичам те, каквото и да кажа!
Спомни си ти за дните, прекарани на плажа.
Спомни си за аромата на кафе,
за целувките от "малко дете".
Как нежно те прегръщаше
и със нежен поглед се узръщаше.
Спомни си ти за мен
и кажи на нея някой ден:
Че преди години ти обичаше
и във живота си се вричаше,
че вечно ще сме двете -
така красиви, като пролетното цвете.
Каза, че ще има щастие и за нас
и ще разцъфне любовта завчас,
но уви, съдбата пак се подигра
с живота на две души и две сърца!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маринела Пенчева Все права защищены
